Как и защо реших да стана пенсионерка на 27
Аз съм на 27 и публично се пенсионирах! Е, иска ми се наложи да поработя още има-няма 40 години, само че най-малко съм пенсионерка в една друга категория и тя се назовава " да ти пука за мнението на другите и да се опитваш да им угодиш ".
С всички, с който съм говорила за " ходенето по задника на другите ", познават доста добре тази фраза и нейното значение. Ние сме се трансформирали в обществото на " тези, които желаят да задоволят всички ". Начинът, по който се обличаме, приказваме, споделяме животите си и взимаме решения - всичко е подбудено от желанието ни да угодим на останалите и от страха ни да не бъдем наказани, неразбрани и неприети.
Thinkstock
Е, това е моето писмо-предизвестие. Днес се пенсионирам от всички тези усеща и напущам обществото на " задоволяващите ".
Напускам.
Колко по-различен щеше да бъде животът ни, в случай че не усещахме непрекъснатия напън да се харесаме на този и оня? Колко ли по-различно щяхме да сме еволюирали?
Нека спрем да даваме на другите хора надзор над живота ни.
Нека си позволим пространство за дишане.
Нека спрем да споделяме " Да " на неща, които не харесваме.
Нека спрем да търсим компанията на хора, които не са ни приятни.
Нека спрем да смаляваме личната си същина, с цел да опазим нечий комфорт.
Нека спрем да разрешаваме на хората да прекрачват персоналните ни граници.
Нека спрем да бъдем тихи, когато ни се желае да крещим.
Thinkstock
Не знам за теб, само че аз се изморих да пребивавам под това непрекъснато напрежение.
Нека мислим със личните си глави.
Нека споделяме " Не " по-често.
Нека споделяме " Да " по-често на нещата, които ни вършат щастливи.
Нека се виждаме единствено с хора, които ни въодушевяват и обичат.
Нека обличаме, приказваме и обичаме както си желаеме.
Нека изричаме истината, без значение кой ни слуша.
Thinkstock
Ние не сме основани, с цел да се вписваме, да се " притъпяваме ". Не сме основани за нечия приложимост, не сме инструмент. Ние имаме силата в себе си. И имаме правото да бъдем хората, които ни се желае да бъдем. Просто ни би трябвало храброст. Просто би трябвало да се " пенсионираме " от всички тези усеща и упования, които другите имат към нас.
Нека спрем да удовлетворяваме другите и да стартираме да мислим повече за себе си.
С всички, с който съм говорила за " ходенето по задника на другите ", познават доста добре тази фраза и нейното значение. Ние сме се трансформирали в обществото на " тези, които желаят да задоволят всички ". Начинът, по който се обличаме, приказваме, споделяме животите си и взимаме решения - всичко е подбудено от желанието ни да угодим на останалите и от страха ни да не бъдем наказани, неразбрани и неприети.
Thinkstock Е, това е моето писмо-предизвестие. Днес се пенсионирам от всички тези усеща и напущам обществото на " задоволяващите ".
Напускам.
Колко по-различен щеше да бъде животът ни, в случай че не усещахме непрекъснатия напън да се харесаме на този и оня? Колко ли по-различно щяхме да сме еволюирали?
Нека спрем да даваме на другите хора надзор над живота ни.
Нека си позволим пространство за дишане.
Нека спрем да споделяме " Да " на неща, които не харесваме.
Нека спрем да търсим компанията на хора, които не са ни приятни.
Нека спрем да смаляваме личната си същина, с цел да опазим нечий комфорт.
Нека спрем да разрешаваме на хората да прекрачват персоналните ни граници.
Нека спрем да бъдем тихи, когато ни се желае да крещим.
Thinkstock Не знам за теб, само че аз се изморих да пребивавам под това непрекъснато напрежение.
Нека мислим със личните си глави.
Нека споделяме " Не " по-често.
Нека споделяме " Да " по-често на нещата, които ни вършат щастливи.
Нека се виждаме единствено с хора, които ни въодушевяват и обичат.
Нека обличаме, приказваме и обичаме както си желаеме.
Нека изричаме истината, без значение кой ни слуша.
Thinkstock Ние не сме основани, с цел да се вписваме, да се " притъпяваме ". Не сме основани за нечия приложимост, не сме инструмент. Ние имаме силата в себе си. И имаме правото да бъдем хората, които ни се желае да бъдем. Просто ни би трябвало храброст. Просто би трябвало да се " пенсионираме " от всички тези усеща и упования, които другите имат към нас.
Нека спрем да удовлетворяваме другите и да стартираме да мислим повече за себе си.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ